Прекрасно слънце в мойта нощ изгря
превърщайки я във омая....
със син вълшебен аромат
изпълва мислите ми към безкрая.
И нови страсти, топли чувства ни дарява
ефирната ни нощ - за нещо пак копнея,
сърцето ми сега говори без слова
с таз птица приказна .... далечно моя фея!
Oчите ни се търсят .... и намират.
Причините дори не искам да ги зная.
Тъй леко, нежно и реално появи се
отминала и бъдеща, сълза от рая.
И нереално тихо ... без нещо да поиска,
обгърна ме, дари ме с всичко нужно:
река от чувства, поле от устни, море от длани,
планиски дъх, мъгла от синьо, вълшебен дъжд за рани.
Кога, Защо, Къде, Как, Колко...
Изпразни тез слова от смисъл и причина.
Дойде, погледна ме, замина...
...остана в мен завинаги любима.
Няма коментари:
Публикуване на коментар