вторник, 3 юни 2008 г.

срещи....

Очите срещнаха очи...
...копнежите политнаха безгрижни.
Над тъжния следобед птица полет извиси
умивките засипват ни с емоции верижни.

Гласът на моето сърце във твоите мисли спря
открива там за първи път заспали свои думи.
Прогонва застоялата се там тъга и самотата
без аз дори да знам и без да искам да го спра.

Започвам с топлина да сменям вчерашното няма...
а ти със своята усмивка без да знаеш ме лекуваш.
Косите ти ме галят, очите ти ме милват,
и полета на твойта неженост ме целува.
Гласът ти ме омайва без дума ти да казваш,
дъхът ти ме обгръща и кара ме да дишам..
когато се събуждам, когато ти заспиваш
когато нощ прегръща на утрото снагата.

Безкрайното започва.... красивото се случва.
И никой днес не бърза - как истинско е всичко.
Очите срещнаха душа...
...душата пее на очите.
Копнежите са тъжни - че станаха излишни.


Срещата....





Прекрасно слънце в мойта нощ изгря
превърщайки я във омая....
със син вълшебен аромат
изпълва мислите ми към безкрая.
И нови страсти, топли чувства ни дарява
ефирната ни нощ - за нещо пак копнея,
сърцето ми сега говори без слова
с таз птица приказна .... далечно моя фея!

Oчите ни се търсят .... и намират.
Причините дори не искам да ги зная.
Тъй леко, нежно и реално появи се
отминала и бъдеща, сълза от рая.
И нереално тихо ... без нещо да поиска,
обгърна ме, дари ме с всичко нужно:
река от чувства, поле от устни, море от длани,
планиски дъх, мъгла от синьо, вълшебен дъжд за рани.

Кога, Защо, Къде, Как, Колко...
Изпразни тез слова от смисъл и причина.
Дойде, погледна ме, замина...
...остана в мен завинаги любима.