срещи....

Очите срещнаха очи...
...копнежите политнаха безгрижни.
Над тъжния следобед птица полет извиси
умивките засипват ни с емоции верижни.

Гласът на моето сърце във твоите мисли спря
открива там за първи път заспали свои думи.
Прогонва застоялата се там тъга и самотата
без аз дори да знам и без да искам да го спра.

Започвам с топлина да сменям вчерашното няма...
а ти със своята усмивка без да знаеш ме лекуваш.
Косите ти ме галят, очите ти ме милват,
и полета на твойта неженост ме целува.
Гласът ти ме омайва без дума ти да казваш,
дъхът ти ме обгръща и кара ме да дишам..
когато се събуждам, когато ти заспиваш
когато нощ прегръща на утрото снагата.

Безкрайното започва.... красивото се случва.
И никой днес не бърза - как истинско е всичко.
Очите срещнаха душа...
...душата пее на очите.
Копнежите са тъжни - че станаха излишни.