Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
Когато бурята утихне
и тихо ромоли дъжда,
небето бавно се избистря.
Очите давят се в съня.
Топят се звуците в тъмата,
става топло изведнъж...
И мисли шумолят в главата,
забавят ход и тихо мрат...
Сънят е близък и далечен
и мами те да му се отдадеш.
Но струва ти се толкова безличен,
а нямаш сили ти да го възпреш!
Кръвта пулсира! Искаш да извикаш!
Но знаеш - смисъла не е в това...
Трябва просто все пак да опиташ
живота си да не проспиш така.
Няма коментари:
Публикуване на коментар